Рахит

Рахит

3. Кои са основните минерали в структурата на костта?

Кои са основните минерали в структурата на костта?

Основните минерали в организма, които участват в структурата на костите са калций, фосфор и магнезий.

Калцият и магнезият са под формата на катиони (положително заредени), а фосфорът е под формата на анион (отрицателно зареден).

Костите и зъбите се явяват основният резервоар за калция и фосфора. При здравите индивиди има равновесие между приемането и излъчването на тези три минерала, в резултат на което техните нива в кръвта се запазват в определени граници. Така се поддържа калциево-фосфорната хомеостаза.

3.1. Калций

Калций

Калцият представлява двувалентен йон, който е основен елемент за множество жизненоважни реакции и процеси в организма. Най-популярната функция на калций се асоциира със здрави кости и зъби, но калцият също така е необходим за съкратителна функция на мускулите, включително за съкращенията на сърцето, както и за неговия правилен ритъм, за предаването на импулсите през нервните клетки, за обмяната на аденозин трифосфата (АТФ), който е основен енергиен източник, за коагулацията (образуването на кръвен съсирек), за секрецията на редица хормони и ензими.

Калцият е най-широко застъпеният минерал в човешкото тяло като съставлява приблизително 1-2% от теглото на възрастен индивид. В организма на възрастен индивид се съдържат около 1000 гр калций.

Главен негов резервоар са костите и зъбите, където са съсредоточени приблизително 99% от общото му съдържание в организма, основно под формата на кристали калциев хидроксиапатит [Ca10(PO4)6(ОН)2] в съотношение на калций/фосфор = 1,5:1. Кристалната структура допринася за механичната носеща функция на костния скелет, а също служи и като резервоар за бързо мобилизиране на калций и фосфор при намамляване на техните нива в кръвта и по този начин за подържане на редица биологични процеси в, коиото те участват.

Останалят 1% калций (около 900-1000 мг) се намира в меките тъкани и извънклетъчните телесни течности, включително и в кръвта.Той е в процес на непрекъсната обмяна чрез чревна абсорбция (всмукване) и екскреция (отделяне) с урината.

 

3.1.1. Фракции на калций

В кръвта има три фракции на калций, които се намират в равновесие помежду си.

  • белтъчно свързан калций - около 40% от извънклетъчния калций, който е свързан с албумина
  • йонизиран калций – около 50% от извънклетъчния калций
  • комплексно свързан калций - около10% от извънклетъчния калций, който е свързан под формата на калциев бикарбонат, фосфат и цитрат.

Всички те съставляват нивото на общия калций в кръвта.

Биологично активен е несвързаният, йонизиран калций, който се свързва към калциево-чувствителните рецептори и по този начин упражнява своето действие. Нивото на йонизирания калций в кръвта е приблизително половината от нивото на общия калций. При състояния, при които е намалено количеството на албумин в кръвта (нефротичен синдром, чернодробна цироза, хипотрофия и др.), съответно ще е намалено и количеството на общия калций, но не и на йонизираната му, несвързана с албумина, биологично активна форма.

Тъй като внесеният с храната калций и нуждите от калций за минерализацията на костите и зъбите варират в относително широки граници, както през различните дни, така и през отделните възрастови периоди, то в организма е налице регулираща минералната йонна обмяна система, която осигурява достатъчни количества калций, фосфати и магнезий от червата и бъбреците към извънклетъчните течности, вкл. и кръвта и впоследствие към костите, за да се посрещнат нуждите затяхната минерализация при същевременно запазване стойностите на йонизирания кръвен калций (Ca2+) в нормални граници.

Стойностите на калцият в кръвта нарастват чрез повишаване на всмукването му в червата, както и чрез извличането му от костите. Те намаляват при повишаване на отделянето му с изпражненията и урината, както и при отлагането му в костите

 

3.1.2. Нормални нива на калций

В кърмаческа възраст стойностите на калция в кръвта са малко по-високи, като до 1 годишна възраст те постепенно намаляват и достигат до нормалните нива за възрастни. Най-високи са стойностите на калций в кръвта в 8 часа, като дневните им вариации не надхвърлят 2%.

Редица състояния могат да окажат влияние върху стойностите на калция. Така например в право положение, при хемоконцентрация (увеличение процентното съдържание на червените кръвни клетки за сметка на намаления обем плазма), ацидоза (повишена киселинност на телесните течности), хранене, физическа активност, налагане на турникет и др. стойностите на калция нарастват. Обратно, при състояние на алкалоза (понижена киселинност на телесните течности), непоносимост към лактоза, алергия към белтъка на кравето мляко, вегетарианска диета, жени в менопауза, легнало положение стойностите на калция намаляват.

Нормалните стойности на общия калций в кръвта са 2,25-2,62 ммол/л, а на йонизирания калций 1,12-1,34 ммол/л.

Когато нивото на общия калций при по-големите деца и възрастните е под 2,0 ммол/л, а на йонизирания под 0,75 ммол/л е налице хипокалциемия. За новородените деца хипокалциемични са стойности под 1,75 ммол/л за общия и под 0,63 ммол/л за йонизирания калций. При по-дълго задържаща се хипокалциемия, под въздействието на паратхормона (ПТХ) започва да се извлича калций от костите, за да се възстанови нивото му в кръвта.

Симптомите на нисък калций са различни при новородените в сравнение с тези при по-големите деца и възрастните. При новородени те се изразяват с потрепвания, възбуденост, цианоза (посиняване), апноични паузи (спиране на дишането за над 10 сек.), ларингоспазъм (спазъм на мускулите на ларинкса със затруднено преминаване на въздух към белите дробове), ларингеален стридор (шумен, хъркащ звук от ларинкса при вдишване), карпо-педални спазми (неволеви съкращения на мускулите на ръцете и краката), тонично-клонични гърчове.

При по-големите деца и възрастните са налице невромускулни симптоми, като парестезии (усещане за парене, боцкане, изтръпване, мравучкане), мускулни потрепвания и крампи (силно болезнено схващане на мускулите), умора, ларингоспазъм, карпо-педални спазми, възбуденост, нарушения в паметта, лоша училищна успеваемост, поведенчески отклонения, емоционална лабилност, депресия, изоставане в умственото развитие, тонично-клонични гърчове. Освен тези симптоми са налице суха, лющеща се кожа, суха и чуплива коса, набраздени и чупливи нокти, хипоплазия на зъбния емайл, зъбни кариеси.

Повишеното ниво на общия калций над 2,75 ммол/л и на йонизираната му форма над 1,4 ммол/л се означава като хиперкалциемия. Хиперкалциемията може да се дължи на различни причини като например приемане на високи дози витамин Д, витамин А, на повишена функция на паращитовидните жлези, на някои злокачествени заболявания като лимфоми, левкемия, туберкулоза, на имобилизация (обездвижване, напр. при налагане на гипс при счупвания на костите), на хипофосфатемия (ниско ниво на фосфор в кръвта), на някои наследствени заболявания и др.
Ексцесивно високите нива на калций в кръвта могат да доведат до мускулна слабост, обърканост, сънливост, забавен мисловен процес, гърчове, ступор, кома, повишен прием на течности и отделяне на по-голямо количество урина, калциране стените на артериалните съдове с повишаване на артериалното кръвно налягане, образуване на бъбречни камъни, нефрокалциноза (отлагане на калций в бъбреците), бъбречна недостатъчност, гадене, повръщане, запек, загуба на тегло, повишена телесна температура и др. По-рядко хиперкалциемия може да е налице при повишения внос на калций с храната или под формата на хранителни добавки. Най-често тя е резултат от предозиране на витамин Д, повишена функция на паращитовидните жлези или в рамките на злокачествено заболяване.

Обмяната на калция в организма е подложена на строга регулация, вследствие на което неговите нива се запазват в относително постоянни граници, въпреки вариациите в дневния му прием чрез храната.

 

3.1.3. Препоръчителен прием на калций

Препоръчителният дневен прием на калций е различен през различните възрастови периоди. Той е по-висок за бременните и кърмещи жени, както и през периода на менопаузата.

В кърмаческа възраст той е различен в зависимост от това дали детето се кърми или е на изкуствено хранене с адаптирано или квасено мляко. За децата на изкуствено хранене нуждите са по-високи, тъй като калцият от кърмата има по-висока степен на чревна абсорбция (всмукване) в сравнение с калция в състава на адаптираните млека.

Препоръчителните дневни нужди от калций за отделните възрастови групи са:

  • от 0 до 6 мес. - 210 мг за децата, които са на кърма и 315 мг за тези, които се хранят с адаптирано мляко
  • от 7 до 12 мес. - 270 мг за децата на кърма и 335 мг за децата на адаптирано мляко
  • от 1 до 3 год. - 500-700 мг
  • от 4 до 8 год. - 800-1000 мг
  • от 9 до 18 год. - 1300 мг, включително и за бременните и кърмещи жени
  • от 19 до 50 год. - 1000 мг, включително и за бременните и кърмещи жени
  • от 51 до 70 год. - 1000 мг за мъжете и 1200 мг за жените
  • над 71 год. - 1200 мг

 

3.1.4. Основни хранителни източници и усвояване на калций

Основните хранителни източници на калций са млякото и сиренето, като нискомаслените са с по-ниско съдържание на калций, а обезмаслените са още по-бедни на калций в сравнение с пълномаслените млека и млечни продукти.

Сравнително богати на калций са сьомгата и сардините.

От зеленчуците с по-високо съдържание на калций са зелето, включително китайското зеле, както и броколи. Спанакът също съдържа калций, но неговата бионаличност не е висока. Като цяло зърнените храни не са особено богати на калций, но поради факта, че се консумират ежедневно и в по-голямо количество, те също се причисляват към основните хранителни източници на калций.

Освен това съществува и разнообразие от храни, които са допълнително обогатени с калций: мляко и различни видове млечни продукти, плодови и зеленчукови сокове, различни зърнени храни и др. Като хранителна добавка калцият е под две основни форми: калциев карбонат и калциев цитрат.

Усвояването на калциевия карбонат е зависимо от солната киселина в стомаха и поради тази причина то е най-ефективно по време на хранене. За калциевият цитрат не съществува такава зависимост и той се усвоява еднакво добре и на гладно, и по време на хранене.

Степента на усвояване на калций от организма зависи от общото количество на приетия калций, като е налице обратнопропорционална зависимост, т.е. неговото усвояване намалява при повишаване на количеството еднократно приет калций. Усвояването му е най-високо, когато количеството еднократно приет калций е до 500 мг. Ако това количество надхвърля 500 мг е по-добре то да бъде в два отделни приема, напр. ако се приемат 1000 мг калций, степента на усвояване ще е по-висока ако се вземат два пъти по 500 мг, в сравнение с еднократно приети 1000 мг калций.

Калциевата резорбция се повлиява и от някои хранителни фактори, като тя намалява в следните случаи:

  • при дефицит на панкреасен или жлъчен сок, вследствие на който в червата има излишък на свободни мастни киселини, които се свързват с калция под формата на калциеви сапуни и се отделят с изпражненията
  • при повишен прием на фосфор, при което се образуват неразтворими неусвоими калциеви фосфати
  • при прием на фитинова киселина, която се съдържа в зърнените храни и брашното с образуване на неразтворими калциеви фитати.

При богата на белтъчини диета се резорбират 15% от калция в червата, а при бедна на белтъчини диета процентът на резорбция спада до 5.
Отделянето на калций от организма става чрез урината (около 150 мг дневно), потта (15 до 100 мг/дн) и изпражненията (около 450 мг/дн).

3.2. Фосфор

Фосфор

Фосфорът има основно значение за костната обмяна и клетъчния окислителен метаболизъм. Като химически компонент на хидроксиапатита, неорганичният фосфор представлява интегрална част от структурата на костната тъкан.

В състава на АТФ (аденозинтрифосфата) фосфорът има значение като енергиен източник за окислителния клетъчен метаболизъм.

В комплекс с липидите, фосфорът образува фосфолипиди, които са основната структурна част на клетъчните мембрани.

В организма той се открива още и в комплексни съединения с протеини под формата на фосфопротеини, както и в състава на нуклеиновите киселини.

Основните хранителни източници на фосфор са пълнозърнестите храни, яйчният жълтък, риба и морски дарове, месо от птици, мляко и млечни продукти, варива, ядки и други.

Около 85 % от общото количество на фосфор в организма е съсредоточено в костите и зъбите, които се явяват основен негов резервоар по подобие на калция.

Около 14 % се намират в клетките под формата на фосфорни естери и фосфопротеини.

Едва около 0,1 % от общото количество фосфор в организма е съсредоточено извън клетките, като по-голямата част от него е несвързана и се филтрира през бъбреците.

 

3.2.1. Нормални стойности на фосфор

Нормалните серумни нива на фосфор са:

  •  от 1,29 до 2,1 ммол/л при деца
  •  от 0,8 до 1,45 ммол/л при възрастни

Стойностите на фосфора варират с възрастта, хранителния внос, растежа, а също и през различните часове на деня.

Когато стойностите на серумния фосфор са от 0,48 до 1,12 ммол/л говорим за лека до умерена хипофосфатемия. При нея обикновено липсват симптоми.

Когато серумният фосфор е под 0,48 ммол/л е налице тежка хипофосфатемия, която е клинично изявена.

Тъй като в кърмаческата възраст стойностите на фосфора са по-високи в сравнение с тези при възрастните, за това и при кърмачетата стойностите на фосфора, при които се приема, че е налице хипофосфатемия са по-високи и те са в диапазона 1,29  - 1,61 ммол/л.

 

3.2.2. Причини за промяна в нивата на фосфор

Причините за хипофосфатемия могат да се дължат на намалена чревна абсорбция, повишена загуба на фосфор с урината или с изпражненията.

Хипофосфатемия се наблюдава при хиперпаратиреоидизъм (повишена функция на паращитовидните жлези), при лечение с кортикостероиди, при ниско ниво на магнезий в кръвта, при употреба на диуретици, при недостатъчен внос на фосфор с храната, при дефицит на витамин Д или при нечувствителност на тъканите към неговото действие и др.

При хипофосфатемия са налице симптоми основно от страна на мускулната и нервната система.

При бързо настъпило понижение на серумния фосфор се наблюдават мускулна слабост, намалени сухожилно-надкостни рефлекси (СНР), тремор (треперене), понякога пареза на черепно-мозъчните нерви, обърканост и кома.

При постепенно настъпила и хронична хипофосфатемия са налице следните симптоми: парестезии, намалени до липсващи СНР, гърчове, хемолитична анемия, рабдомиолиза (увреждане на напречно набраздената мускулатура с отделянето на миоглобин, който се излъчва през урината и може да доведе до увреждане на бъбречната функция).

Когато нивата на серумния фосфор надхвърлят 1,6 ммол/л при възрастните и по-големите деца и 1,93 ммол/л при малките деца говорим за хиперфосфатемия. Тя може да се дължи на понижена филтрация на фосфор през бъбреците, на повишеното му обратно всмукване (реабсорбция) в бъбречните тубули, на повишения му внос с храната или на повишеното му всмукване в червата.

Хиперфосфатемията може да е следствие на остра и хронична бъбречна недостатъчност, на химиотерапия при злокачествени заболявания, на много висока телесна температура, прием на високи дози витамин Д, на хипопаратиреоидизъм (понижена функция на паращитовидните жлези), на хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза), при жени в менопауза, при акромегалия и др.

Между серумните концентрации на фосфора и калция съществува тясна взаимовръзка. Повишаването нивото на единия йон води до намаляване нивото на другия. Последствията от хиперфосфатемията се изявяват в поява на ектопични (извън обичайните си места) калцификати, а когато е налице рязко спадане нивото на калция са налице тетания (повишена възбудимост на мускулите и нервите), гърчове, намалено кръвно налягане и сърдечни аритмии.

Появата на калцификати в белия дроб води до нарушена белодробна функция, а засягането на стомашно-чревния тракт се изявява с гадене, повръщане, включително и на кръв, илеус (чревна непроходимост).

Едно от най-сериозните последствия на хиперфосфтаемията е рискът от развитието на остра бъбречна недостатъчност.

3.3. Магнезий

Магнезий

Магнезият е вторият най-широко представен вътреклетъчен катион и четвъртият по съдържание катион в организма на човека. Основните хранителни източници на магнезий са зърнените храни, маслодайните семена и ядки, варивата, млякото и млечните продукти, какао, шипки, банани, кайсии и други.

Около 60% от общото количество магнезий в организма е съсредоточено в костите. Около 20 % от магнезия се намира в мускулите, а останалите 20 % в меките тъкани, където има основна роля за обменните процеси чрез активиране на редица ензими. Само 1% от общото количество магнезий в организма е в кръвта, като нормалните му нива са 0,7-0,9 ммол/л.

Магнезият има значение за продукцията на енергия, за секрецията на паратиреоидния хормон (ПТХ), за регулиране нивото на калция, както и на цинка, медта, калия, витамин Д и редица други нутриенти.

Магнезият спомага за правилното функциониране на мускулната и нервната система, за правилния сърдечен ритъм, за поддържане на добър имунитет, нормални нива на кръвната захар и артериалното кръвно налягане за поддържане здравината на костите и зъбите наред с калция и фосфора.

Храните, богати на магнезий са пълнозърнестите продукти, ядките и зелено оцветените зеленчуци.

Клиничната изява при хипомагнеземия (нисък магнезий в кръвта) много наподобява тези при хипокалциемия. Началните симптоми включват невромускулни и психически нарушения като: тремор, фасцикулации, тетания, мускулни крампи, генерализирана слабост, гадене, повръщане, анорексия, апатия, депресия и др. При хипомагнеземия в 40-60% от случаите е налице и хипокалиемия (понижено ниво на калий в кръвта). Класическата изява на тежка хипомагнеземия (под 0,5 ммол/л) включва клиника на хипокалциемия. В условията на хипомагнезиемия има намалена секреция на ПТХ, който извлича калций от костите, както и резистентност на костите към действието на ПТХ. Вследствие настъпва хипокалциемия, която не може да бъде адекватно овладяна докато не се проведе заместително лечение с магнезий и нормализиране на стойностите му в кръвта.

Хипомагнеземията е отговорна и за развитието на остеопороза. Установено е, че при пациентите с остеопороза е налице значителна редукция на магнезия в тръбестите кости. Заместителното лечение с магнезий може да спомогне за повишаване на минералната костна плътност, да ограничи деформациите и болката, дължаща се на остеопороза.

Следва: Кои фактори регулират калциево-фосфорната обмяна?

Страници:

12345 5.0, 17 Гласа
Сподели в Facebook

Коментирай в Facebook: "Рахит"

От форума по темата "Рахит"

!. forum.framar.bg

Задайте въпрос към автора специалист или изкажете мнение във форума. Към момента имаме 6 поста по темата.

7. Margo:

Когато моето дете беше малко и на нас ни бяха поставили диагноза Рахит, плюс това разширен черен дроб и далак. Педиатърката каза,че детето е за трансплантация, познайте как се чувствах с бебе на 6 месеца и такава страшна диагноза. След куп изследвания и п...

8. drone_drone:

Диагнозата е потвърдена и от друг лекар,но с препоръчаното лечение има напредък.Правим редовно гимнастика в комбинация с по голямо количество витамин Д и повече слънчеви разходки.Почти не си повдигаше главата, а сега вече я повдига....

9. qproin:

Диагнозата е потвърдена и от друг лекар,но с препоръчаното лечение има напредък.Правим редовно гимнастика в комбинация с по голямо количество витамин Д и повече слънчеви разходки.Почти не си повдигаше главата, а сега вече я повдига. Дано се оправи детенце...

10. Светла Христова:

Здравейте, бебето ни е на 4 месеца и ни откриха тежка форма на Рахит . Предписаха ни сутрин, обед и вечер по 8 капки Вигантол, но искам да попитам някой сблъсквал ли се е с този проблем? Лекува ли се Рахита , ще останат ли някакви последици за детето сл...

11. southern_sun:

До шестия месец педиатърката нито веднъж не ни прегледа за рахит, нито го събличаше да провери гънките на крачетата ни. Веднага я смених щом се консултирах с други майки, добре, че нищо му нямаше на детето....

За статията

Редактирана на: 14.04.2014 г.

Прочетена: 10089 пъти

Създадена на: 07.01.2013 г.

Автор: д-р Мария Генова Георгиева

д-р Мария Генова Георгиева

Специалист: Хуманни лекари, Детски болести, Детска ендокринология и болести на обмяната

Онлайн консултация

Още за автора

Видео

Галерия

Рахит изображение: Увреждания от рахитРахит изображение: Нива на калцийРахит изображение: КалцийРахит изображение: ФосфорРахит изображение: Витамин ДРахит изображение: Паращитовидни жлезиРахит изображение: КалцитонинРахит изображение: Калциево-фосфорна обмянаРахит изображение: Форма на коститеРахит изображение: Липса на Витамин Д

При възникнало съмнение за здравословен проблем или нужда от лечение, моля винаги се обръщайте за медицинска консултация към квалифициран и правоспособен лекар или фармацевт. В никакъв случай не възприемайте дадената Ви чрез сайта информация като абсолютно достоверна и правилна, дори и същата да се окаже такава.